разбойниче

Речник на българския език

разбойниче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-бой-ни-че
членувано раз-бой-ни-че-то
мн.ч. раз-бой-ни-че-та
членувано раз-бой-ни-че-та-та