разбивка

Речник на българския език

разбивка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разбифка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-бив-ка
членувано раз-бив-ка-та
мн.ч. раз-бив-ки
членувано раз-бив-ки-те
звателна форма