радушие

Речник на българския език

раду̀шие съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

ср., само ед. Непринудена любезност, сърдечно отношение при приемане на гости или при услуга; радушност.

Грешни изписвания (1)

  • ръдушие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ду-шие
членувано ра-ду-ши-е-то
мн.ч.
членувано