радиус

Речник на българския език

ра̀диус съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., обикн. ед.
1. Спец. В геометрията — права линия, която съединява центъра с коя да е точка от окръжност или от повърхността на кълбо. Радиусът е половината на диаметъра.
2. Прен. Област на разпространение на неща във всички посоки; обсег. Радиус на разпространение.

Грешни изписвания (3)

  • радеос
  • радеус
  • радиос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ди-ус
непълен член ра-ди-у-са
пълен член ра-ди-у-сът
мн.ч. ра-ди-у-си
членувано ра-ди-у-си-те
бройна форма ра-ди-у-са
звателна форма