радиотелеграфист

Речник на българския език

радиотелеграфѝст съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. радиотелеграфисти, м. Човек, който предава или приема по радиотелеграф; радист.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ди-о-те-лег-ра-фист
непълен член ра-ди-о-те-лег-ра-фис-та
пълен член ра-ди-о-те-лег-ра-фис-тът
мн.ч. ра-ди-о-те-лег-ра-фис-ти
членувано ра-ди-о-те-лег-ра-фис-ти-те
бройна форма ра-ди-о-те-лег-ра-фис-та
звателна форма