радиослушател

Речник на българския език

ра̀диослуша̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • радеослошател
  • радеослошатил
  • радеослушател
  • радеослушатил
  • радеуслошател
  • радеуслошатил
  • радеуслушател
  • радеуслушатил
  • радиослошател
  • радиослошатил
  • радиослушатил
  • радиуслошател
  • радиуслошатил
  • радиуслушател
  • радиуслушатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ди-ос-лу-ша-тел
непълен член ра-ди-ос-лу-ша-те-ля
пълен член ра-ди-ос-лу-ша-те-лят
мн.ч. ра-ди-ос-лу-ша-те-ли
членувано ра-ди-ос-лу-ша-те-ли-те
бройна форма ра-ди-ос-лу-ша-те-ли
звателна форма ра-ди-ос-лу-ша-те-лю