радиолока̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. радиолокатори, (два) радиолокатора, м. Устройство за откриване на различни обекти чрез радиолокация.
Грешни изписвания (31)
- радеолокатор
- радеолокатур
- радеолукатор
- радеолукатур
- радеулокатор
- радеулокатур
- радеулукатор
- радеулукатур
- радиолокатур
- радиолукатор
- радиолукатур
- радиулокатор
- радиулокатур
- радиулукатор
- радиулукатур
- ръдеолокатор
- ръдеолокатур
- ръдеолукатор
- ръдеолукатур
- ръдеулокатор
- ръдеулокатур
- ръдеулукатор
- ръдеулукатур
- ръдиолокатор
- ръдиолокатур
- ръдиолукатор
- ръдиолукатур
- ръдиулокатор
- ръдиулокатур
- ръдиулукатор
- ръдиулукатур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ра-ди-о-ло-ка-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | ра-ди-о-ло-ка-то-ра | |
| пълен член | ра-ди-о-ло-ка-то-рът | |
| мн.ч. | ра-ди-о-ло-ка-то-ри | |
| членувано | ра-ди-о-ло-ка-то-ри-те | |
| бройна форма | ра-ди-о-ло-ка-то-ра | |
| звателна форма | — | |