радио

Речник на българския език

ра̀дио съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. радиа, ср.
1. Само ед. Система за връзка, която се осъществява чрез безжично предаване и приемане на звукове с помощта на електромагнитни вълни. Изобретяване на радиото.
2. Радиостанция. Радио “Велико Търново”.
3. Радиоапарат, радиоприемник. Ремонт на радио. — Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до радио, напр. : радиолампа, радиопредаване, радиовръзка, радиосигнал, радиоабонамент, радиоабонат, радиовести, радиовестник, радиогимнастика, радиоговорител, радиодраматизация, радиоемисия, радиоинженер, радиоинтервю, радиолюбител, радиослушател, радиоелектроника и др.

Грешни изписвания (3)

  • радео
  • радеу
  • радиу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-дио
членувано ра-ди-о-то
мн.ч. ра-диа
членувано ра-ди-а-та