радикал

Речник на българския език

радика̀л съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. радикали, (два) радикала, м.
1. Спец. Устойчива група атоми, която участва като цяло в състава на химически съединения.
2. Спец. В математиката — знак за извличане на корен. мн. радикали, м. Привърженик на крайни, решителни действия.

Грешни изписвания (3)

  • радекал
  • ръдекал
  • ръдикал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ди-кал
непълен член ра-ди-ка-ла
пълен член ра-ди-ка-лът
мн.ч. ра-ди-ка-ли
членувано ра-ди-ка-ли-те
бройна форма ра-ди-ка-ли
звателна форма ра-ди-ка-ле