радар

Речник на българския език

ра̀дар съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. радари, (два) радара, м. Електронен уред за откриване на местоположението на различни невидими обекти във водата, във въздуха и на земята посредством радиовълни; радиолокатор.прил. радарен, радарна, радарно, мн. радарни.

Грешни изписвания (1)

  • радър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-дар
непълен член ра-да-ра
пълен член ра-да-рът
мн.ч. ра-да-ри
членувано ра-да-ри-те
бройна форма ра-да-ра
звателна форма