равноденствие

Речник на българския език

равнодѐнствие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Време през годината, когато денят и нощта са равни по продължителност. Пролетно равноденствие.

Грешни изписвания (3)

  • равнуденствие
  • ръвноденствие
  • ръвнуденствие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рав-но-ден-с-т-вие
членувано рав-но-ден-с-т-ви-е-то
мн.ч. рав-но-ден-с-т-вия
членувано рав-но-ден-с-т-ви-я-та