равин

Речник на българския език

равѝн съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. равини, м. Еврейски свещеник.

Грешни изписвания (1)

  • ръвин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-вин
непълен член ра-ви-на
пълен член ра-ви-нът
мн.ч. ра-ви-ни
членувано ра-ви-ни-те
бройна форма ра-ви-ни
звателна форма ра-ви-не