рабош

Речник на българския език

ра̀бош съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Остар. Разцепено на две дръвце, по което в миналото са се бележели с нож сметки, вересии, вместо да се пишат в тефтер.

Грешни изписвания (1)

  • рабуш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-бош
непълен член ра-бо-ша
пълен член ра-бо-шът
мн.ч. ра-бо-ши
членувано ра-бо-ши-те
бройна форма ра-бо-ша
звателна форма