работохолѝк
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. работохолици, м. Лице, което се увлича да работи прекомерно, за което не съществува нищо друго освен работата му.
Грешни изписвания (15)
- работохулик
- работухолик
- работухулик
- рабутохолик
- рабутохулик
- рабутухолик
- рабутухулик
- ръботохолик
- ръботохулик
- ръботухолик
- ръботухулик
- ръбутохолик
- ръбутохулик
- ръбутухолик
- ръбутухулик
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ра-бо-то-хо-лик | |
|---|---|---|
| непълен член | ра-бо-то-хо-ли-ка | |
| пълен член | ра-бо-то-хо-ли-кът | |
| мн.ч. | ра-бо-то-хо-ли-ци | |
| членувано | ра-бо-то-хо-ли-ци-те | |
| бройна форма | ра-бо-то-хо-ли-ци | |
| звателна форма | ра-бо-то-хо-ли-ко | |