работница

Речник на българския език

рабо̀тница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. работници, ж. Разг. Работлива жена.

Грешни изписвания (7)

  • работнеца
  • работнецъ
  • работницъ
  • ръботнеца
  • ръботнецъ
  • ръботница
  • ръботницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-бот-ни-ца
членувано ра-бот-ни-ца-та
мн.ч. ра-бот-ни-ци
членувано ра-бот-ни-ци-те
звателна форма