работар

Речник на българския език

работар съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-бо-тар
непълен член ра-бо-та-ря
пълен член ра-бо-та-рят
мн.ч. ра-бо-та-ри
членувано ра-бо-та-ри-те
бройна форма ра-бо-та-ри
звателна форма ра-бо-та-рю