раб

Речник на българския език

раб съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

рабът, раба, мн. раби, м.
Остар. Безволев, слаб по душа човек. Презрян раб.
Църк. Примерен християнин, божие чадо.

Грешни изписвания (1)

  • рап

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раб
непълен член ра-ба
пълен член ра-бът
мн.ч. ра-би
членувано ра-би-те
бройна форма ра-ба
звателна форма