пюпитър

Речник на българския език

пюпѝтър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. пюпитри, (два) пюпитъра, м. Наклонена поставка за книги, ноти и др.

Грешни изписвания (5)

  • пйопитар
  • пйопитър
  • пйупитар
  • пйупитър
  • пюпитар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пю-пи-тър
непълен член пю-пи-тъ-ра
пълен член пю-пи-тъ-рът
мн.ч. пю-пит-ри
членувано пю-пит-ри-те
бройна форма пю-пи-тъ-ра
звателна форма