пътеуказател

Речник на българския език

пътеуказател съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъ-те-у-ка-за-тел
непълен член пъ-те-у-ка-за-те-ля
пълен член пъ-те-у-ка-за-те-лят
мн.ч. пъ-те-у-ка-за-те-ли
членувано пъ-те-у-ка-за-те-ли-те
бройна форма пъ-те-у-ка-за-те-ля
звателна форма