пътепис

Речник на българския език

пътепѝс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пътеписи, (два) пътеписа, м. Съчинение, в което се описват неща, видени по време на път; пътни бележки.прил. пътеписен, пътеписна, пътеписно, мн. пътеписни.

Грешни изписвания (3)

  • патепис
  • патипис
  • пътипис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъ-те-пис
непълен член пъ-те-пи-са
пълен член пъ-те-пи-сът
мн.ч. пъ-те-пи-си
членувано пъ-те-пи-си-те
бройна форма пъ-те-пи-са
звателна форма