пътен

Речник на българския език

пъ̀тен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. път

Грешни изписвания (1)

  • пътин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пъ-тен
непълен член път-ния
пълен член път-ни-ят
ж. р. път-на
членувано път-на-та
ср. р. път-но
членувано път-но-то
мн. ч. път-ни
членувано път-ни-те

Връзки