пъртина

Речник на българския език

пъртѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пъртини, ж. Утъпкана пътека за минаване през (дълбок) сняг. Пробивам пъртина.

Грешни изписвания (3)

  • партина
  • партинъ
  • пъртинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пър-ти-на
членувано пър-ти-на-та
мн.ч. пър-ти-ни
членувано пър-ти-ни-те
звателна форма