пърпорещ

Речник на българския език

1. пърпорещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • пърпорешт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пър-по-рещ
непълен член пър-по-ре-щия
пълен член пър-по-ре-щи-ят
ж. р. пър-по-ре-ща
членувано пър-по-ре-ща-та
ср. р. пър-по-ре-що
членувано пър-по-ре-що-то
мн. ч. пър-по-ре-щи
членувано пър-по-ре-щи-те

2. пърпорещ — сег. деят. прич. м. р.

пърпорещ е производна форма на пърпоря (сег. деят. прич. м. р.).