пърлене

Речник на българския език

пъ̀рлене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • пърлени
  • пърлине
  • пърлини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пър-ле-не
членувано пър-ле-не-то
мн.ч. пър-ле-ния
членувано пър-ле-ни-я-та