първоучител

Речник на българския език

първоучѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • парвоочител
  • парвоочитил
  • парвоучител
  • парвоучитил
  • парвуочител
  • парвуочитил
  • парвуучител
  • парвуучитил
  • първоочител
  • първоочитил
  • първоучитил
  • първуочител
  • първуочитил
  • първуучител
  • първуучитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пър-во-у-чи-тел
непълен член пър-во-у-чи-те-ля
пълен член пър-во-у-чи-те-лят
мн.ч. пър-во-у-чи-те-ли
членувано пър-во-у-чи-те-ли-те
бройна форма пър-во-у-чи-те-ли
звателна форма пър-во-у-чи-те-лю