първокласник

Речник на българския език

първокла̀сник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. първокласници, м. Ученик в първи клас; първолак, първолаче, първаче.

Грешни изписвания (7)

  • парвокласнек
  • парвокласник
  • парвукласнек
  • парвукласник
  • първокласнек
  • първукласнек
  • първукласник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пър-вок-лас-ник
непълен член пър-вок-лас-ни-ка
пълен член пър-вок-лас-ни-кът
мн.ч. пър-вок-лас-ни-ци
членувано пър-вок-лас-ни-ци-те
бройна форма пър-вок-лас-ни-ци
звателна форма пър-вок-лас-ни-ко