първаче

Речник на българския език

първа̀че съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. първачета, ср. Умал.
1. Първо дете.
2. Първокласник.

Грешни изписвания (3)

  • парваче
  • парвачи
  • първачи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пър-ва-че
членувано пър-ва-че-то
мн.ч. пър-ва-че-та
членувано пър-ва-че-та-та