пъпче

Речник на българския език

пъпче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъп-че
членувано пъп-че-то
мн.ч. пъп-че-та
членувано пъп-че-та-та