пънк

Речник на българския език

пънк — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

неизм. Направление в западната младежка култура от края на 70-те години на ХХ в. , което се отличава с предизвикателства в облеклото и фризурата.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пънк
непълен член пън-ка
пълен член пън-кът
мн.ч. пън-ко-ве
членувано пън-ко-ве-те
бройна форма пън-ка
звателна форма —

Връзки