пълняемост

Речник на българския език

пълняемост съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • пълнъемост
  • пълняемос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъл-ня-е-мост
членувано пъл-ня-е-мост-та
мн.ч.
членувано
звателна форма