пълномощничество

Речник на българския език

пълномо̀щничество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • палномощнечество
  • палномощнечеству
  • палномощнечиство
  • палномощнечиству
  • палномощничество
  • палномощничеству
  • палномощничиство
  • палномощничиству
  • палнумощнечество
  • палнумощнечеству
  • палнумощнечиство
  • палнумощнечиству
  • палнумощничество
  • палнумощничеству
  • палнумощничиство
  • палнумощничиству
  • пълномощнечество
  • пълномощнечеству
  • пълномощнечиство
  • пълномощнечиству
  • пълномощничеству
  • пълномощничиство
  • пълномощничиству
  • пълнумощнечество
  • пълнумощнечеству
  • пълнумощнечиство
  • пълнумощнечиству
  • пълнумощничество
  • пълнумощничеству
  • пълнумощничиство
  • пълнумощничиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъл-но-мощ-ни-чес-т-во
членувано пъл-но-мощ-ни-чес-т-во-то
мн.ч. пъл-но-мощ-ни-чес-т-ва
членувано пъл-но-мощ-ни-чес-т-ва-та