пълномо̀щен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
пълномощна, пълномощно, мн. пълномощни, прил. Който има пълномощия. Пълномощен министър.
Грешни изписвания (8)
- пълномоштен
- палномощен
- палномощин
- палнумощен
- палнумощин
- пълномощин
- пълнумощен
- пълнумощин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | пъл-но-мо-щен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | пъл-но-мощ-ния | ||
| пълен член | пъл-но-мощ-ни-ят | ||
| ж. р. | пъл-но-мощ-на | ||
| членувано | пъл-но-мощ-на-та | ||
| ср. р. | пъл-но-мощ-но | ||
| членувано | пъл-но-мощ-но-то | ||
| мн. ч. | пъл-но-мощ-ни | ||
| членувано | пъл-но-мощ-ни-те | ||