пълнолу̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. пълнолуния, ср. Цикъл от въртенето на Луната, когато се вижда като пълен осветен кръг от Земята. Пролетно пълнолуние.
Грешни изписвания (3)
- палнолуние
- палнулуние
- пълнулуние
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пъл-но-лу-ние | |
|---|---|---|
| членувано | пъл-но-лу-ни-е-то | |
| мн.ч. | пъл-но-лу-ния | |
| членувано | пъл-но-лу-ни-я-та |