пълнокръвие

Речник на българския език

пълнокръ̀вие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • палнокръвие
  • палнукръвие
  • пълнукръвие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъл-нок-ръ-вие
членувано пъл-нок-ръ-ви-е-то
мн.ч. пъл-нок-ръ-вия
членувано пъл-нок-ръ-ви-я-та