пълногласие

Речник на българския език

пълногласие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъл-ног-ла-сие
членувано пъл-ног-ла-си-е-то
мн.ч. пъл-ног-ла-сия
членувано пъл-ног-ла-си-я-та