пълнител

Речник на българския език

пълнѝтел — съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

пълнителят, пълнителя, мн. пълнители, (два) пълнителя, м.
1. Приспособление с патрони, което се прикачва към автоматично оръжие.
2. Част от химикалка, пълна с мастило.

Грешни изписвания (3)

  • палнител
  • палнитил
  • пълнитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъл-ни-тел
непълен член пъл-ни-те-ля
пълен член пъл-ни-те-лят
мн.ч. пъл-ни-те-ли
членувано пъл-ни-те-ли-те
бройна форма пъл-ни-те-ля
звателна форма —

Връзки