пълнежче

Речник на българския език

пълнежче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъл-неж-че
членувано пъл-неж-че-то
мн.ч. пъл-неж-че-та
членувано пъл-неж-че-та-та