пълнеж

Речник на българския език

пълнѐж — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Смес или вещество, с което се пълни нещо. Кокошка с пълнеж. Шоколадов пълнеж.
2. Пълнене.
3. Електрически заряд.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • пълнеш
  • палнеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъл-неж
непълен член пъл-не-жа
пълен член пъл-не-жът
мн.ч. пъл-не-жи
членувано пъл-не-жи-те
бройна форма пъл-не-жа
звателна форма —

Връзки