пълзач

Речник на българския език

пълза̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пълзачи, м. Човек, който пълзи по нещо.

Грешни изписвания (1)

  • палзач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъл-зач
непълен член пъл-за-ча
пълен член пъл-за-чът
мн.ч. пъл-за-чи
членувано пъл-за-чи-те
бройна форма пъл-за-ча
звателна форма