пъзел

Речник на българския език

пъ̀зел — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пъзели, (два) пъзела, м. Игра за подреждане на картина или фигура от малки картончета, върху които са отпечатани техни части.

Грешни изписвания (1)

  • пъзил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъ-зел
непълен член пъ-зе-ла
пълен член пъ-зе-лът
мн.ч. пъ-зе-ли
членувано пъ-зе-ли-те
бройна форма пъ-зе-ла
звателна форма —

Връзки