пъб

Речник на българския език

пъб — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пъбът, пъба, мн. пъбове, (два) пъба, м. Паб.

Грешни изписвания (1)

  • пъп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъб
непълен член пъ-ба
пълен член пъ-бът
мн.ч. пъ-бо-ве
членувано пъ-бо-ве-те
бройна форма пъ-ба
звателна форма —

Връзки