пчела

Речник на българския език

1. пчела̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пчели, ж. Ципокрило насекомо, което произвежда мед от цветен нектар.

Грешни изписвания (3)

  • пчелъ
  • пчила
  • пчилъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пче-ла
членувано пче-ла-та
мн.ч. пче-ли
членувано пче-ли-те
звателна форма

2. Пчела̀ географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Пчелъ
  • Пчила
  • Пчилъ