пушечен

Речник на българския език

пу̀шечен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

пушечна, пушечно, мн. пушечни, прил.
1. Който е резултат от действието на пушка. Пушечен изстрел.
2. Който е предназначен за пушка. Пушечно месо.

Грешни изписвания (3)

  • пушечин
  • пушичен
  • пушичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пу-ше-чен
непълен член пу-шеч-ния
пълен член пу-шеч-ни-ят
ж. р. пу-шеч-на
членувано пу-шеч-на-та
ср. р. пу-шеч-но
членувано пу-шеч-но-то
мн. ч. пу-шеч-ни
членувано пу-шеч-ни-те