пушене

Речник на българския език

пу̀шене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. пу̀ша

Грешни изписвания (3)

  • пушени
  • пушине
  • пушини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пу-ше-не
членувано пу-ше-не-то
мн.ч. пу-ше-ния
членувано пу-ше-ни-я-та