пушач

Речник на българския език

пуша̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. пушачи, м. Човек, който пуши тютюн.

Грешни изписвания (1)

  • пошач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пу-шач
непълен член пу-ша-ча
пълен член пу-ша-чът
мн.ч. пу-ша-чи
членувано пу-ша-чи-те
бройна форма пу-ша-чи
звателна форма пу-ша-чо

Връзки