пучист

Речник на българския език

пучист съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пу-чист
непълен член пу-чис-та
пълен член пу-чис-тът
мн.ч. пу-чис-ти
членувано пу-чис-ти-те
бройна форма пу-чис-ти
звателна форма пу-чис-те