пуч

Речник на българския език

пуч съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пучът, пуча, мн. пучове, (два) пуча, м. Военен преврат (обикн. в южноамериканска държава).

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пуч
непълен член пу-ча
пълен член пу-чът
мн.ч. пу-чо-ве
членувано пу-чо-ве-те
бройна форма пу-ча
звателна форма