пух

Речник на българския език

1. пух съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пухът, пуха, само ед., м. Меки властинки между перата на птици или по току-що родени птичета.прил. пухен, пухена, пухено, мн. пухени. Пухена възглавница. междум. Имитира шум при пухтене; пуф.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пух
непълен член пу-ха
пълен член пу-хът
мн.ч. пу-хо-ве
членувано пу-хо-ве-те
бройна форма пу-ха
звателна форма

2. пух междуметие (тип 190) редактиране

Значение