пустославие

Речник на българския език

пустосла̀вие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Стремеж към слава; тщеславие.

Грешни изписвания (3)

  • постославие
  • постуславие
  • пустуславие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пус-тос-ла-вие
членувано пус-тос-ла-ви-е-то
мн.ч. пус-тос-ла-вия
членувано пус-тос-ла-ви-я-та