пустинниче

Речник на българския език

пустинниче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • пустиниче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пус-тин-ни-че
членувано пус-тин-ни-че-то
мн.ч. пус-тин-ни-че-та
членувано пус-тин-ни-че-та-та